1.
Страшно много му се свидеха тези 50 лева, с които си плащаше в момента сметките за ток и вода, след като можеше с тях и тази вечер да отиде в казиното да играе и да види момичето, с което се беше запознал преди месец.
Но какво да се прави!?!
Понякога разумът надделява над чувствата.
А и добре, че е така – си мислеше Николай, докато касиерката му подаваше квитанциите. Той машинално ги пъхна в джоба, където се подвизаваха последните му две банкноти по пет лева до следващата заплата. Излезе на улицата и побърза да се потопи в потока, който го понесе, като книжна лодка.
Погледна часовника си – пет часа следобед.
Имаше време да се поразходи в парка и да се порадва на есента, която беше в разгара си. А и къде ли да ходи другаде с този полупразен джоб. Ха-ха!
Течението на улицата пое тялото му, а мисълта му се върна в онази вечер преди месец.
От три години не беше стъпвал в игрални зали.
“Последната му любов” бяха машинките. Колко загубени пари и време. Беше се зарекъл това вече да не се п ...