Ако не виждах живота си празен, щях ли да спра очите си в теб. Отчаяна, самотна и красива. Никога не съм била отчаяна. Или поне до толкова, че да събера смелост да убия отчаянието. Самотна – да. А красотата е доста спорно понятие. Мисля си, че има нещо извратено в мен. Обичам те. Не искам да ме разбираш, а по-скоро да ме извисиш над останалите.
Имало едно време една малка планета. Тя всъщност само изглеждала малка - всъщност била неизмерима. Жителите на тази планета, хмм, нека кажем, че били средно статистически невъзможно преброими. Сещам се за две опции на Windows-а си, които използвам постоянно – копи и пейст. Та човеците от тази планета се размножавали точно по този начин. Имали свойството да се копират, да се транспортират на други места, запазвайки първичността на всяко едно чувство, което някога се е зараждало в тях. Схемата била проста. Но преди да ти я изложа, трябва да спомена, че тази малка на вид планета е едно невероятно място с неограничени възможности. Чудеса ли? Те не с ...