Ако не виждах живота си празен, щях ли да спра очите си в теб. Отчаяна, самотна и красива. Никога не съм била отчаяна. Или поне до толкова, че да събера смелост да убия отчаянието. Самотна – да. А красотата е доста спорно понятие. Мисля си, че има нещо извратено в мен. Обичам те. Не искам да ме разбираш, а по-скоро да ме извисиш над останалите.
Имало едно време една малка планета. Тя всъщност само изглеждала малка - всъщност била неизмерима. Жителите на тази планета, хмм, нека кажем, че били средно статистически невъзможно преброими. Сещам се за две опции на Windows-а си, които използвам постоянно – копи и пейст. Та човеците от тази планета се размножавали точно по този начин. Имали свойството да се копират, да се транспортират на други места, запазвайки първичността на всяко едно чувство, което някога се е зараждало в тях. Схемата била проста. Но преди да ти я изложа, трябва да спомена, че тази малка на вид планета е едно невероятно място с неограничени възможности. Чудеса ли? Те не съществували, защото всяко едно чудо според общите земни разбирания за тях било нещо нормално, нещо, което им се случва просто ей така. Всекидневно. Копи и пейст. Не, не, не ме разбирай погрешно. Всеки бил пълен с мечти, но мечтите винаги се сбъдвали. Добре, сега започнах да се обърквам и вероятно скоро ще объркам и теб. Нека ти разкажа за схемата. Срещат се двама души, да кажем двама като мен и теб. Ти – мъж, добре изглеждащ, начетен, изпълнен със страст и достатъчно духовно красив, толкова, колкото да не мога да спра да мисля за теб. Идеализиращ всичко, от което настоящето ми има нужда. И не на последно място - свободен (да, знам, че да си свободен е абстрактно понятие, абсолютно невъзможно за нас, хората, но да уточня, че под свободен в случая, имам предвид свободен в емоционална гледна точка, необвързан). Аз – пак да се повторя – малко самотна, малко отчаяна, малко отегчена, малко начетена, малко духовно красива, толкова, колкото е необходимо, за да ме погледнеш и да поискаш да ме видиш без дрехи. И не на последно място – омъжена. Мда, ето, че се приближавам до същественото от мечтата ми по онази планета, която ти описвах. Та, срещат се двама души. Двама души като мен и теб. Ти свободен, аз обвързана. И двамата живеещи на един континент, но в различни страни. Срещат се, поглеждат се в очите, докосват се, влюбват се, поглеждат се отново, желаят се, още един поглед, още едно докосване, още много любов и толкова много страст. И ето на, вече не могат да си спомнят какъв е бил животът им преди това. И ето на, вече не могат да си представят какъв ще бъде животът им един без друг. От тук нататък. Ти - женен за професията си, аз - за съпруга си. Странна идилия. Много несъвършенства и желание за промяна. Всеки изпълнен със своите желания, със своите мечти, копнежи, брътвежи, страсти и съмнения. Дилема. Куп въпроси, които не свършват и които остават без отговори. Копи и пейст. Реалност или мечта? Или мечтата се превръща в реалност? Копи и пейст. Аз - свободна и влюбена в теб, ти - свободен и влюбен в мен. Ти и аз. Ние си имаме нашата малка неизмерима планета, на която няма невъзможни неща. Няма болка, няма наранени, нито изоставени. Аз получавам теб, получавам те такъв, какъвто си. Без дилеми и купища въпроси. Копи и пейст. Ти имаш мен. Свободна и влюбена. Копи и пейст. Всеки получава човека до себе си, от който има нужда. Човека, който го боготвори. Човека, който осмисля всяка една крачка, която правиш. Човека, който кара тялото и ума ти да се гърчат от наслада. Копи и пейст. Съпругът ми ще ме има завинаги. Ще ме има такава, каквато бях преди да те срещна. Ще ме има такава, каквато ме поиска и докогато ме иска. В неговата малка неизмерима планета...
Копи и пейст. Не мога да си позволя да те изгубя във реалността. Ти може би не си човекът. Перфектният човек. Но вчера, днес и в този момент, си човекът, който вдъхна нов живот на моето тяло, този, който стимулира моя ум, този, който ме накара да се усмихна, този, който изкара на показ всяка една възможна емоция, дълбоко скрита и забравена. Човекът, който ме прави по-добра. Човекът, който ме кара да мечтая и да искам още и още. До безкрай...
Това не е обяснение в любов. Не е и приказка, с която да нахраня душата си. Това е част от реалността.
Това е част от моята реална история. История, която изгарям от желание да донапиша с хепи енд.
И заживели щастливо до края на дните си...
© Вики Ники Todos los derechos reservados