2 сент. 2004 г., 13:55

Копринени спомени 

  Проза
2018 0 0
3 мин за четене
Утрото настъпи постепенно, разпъна победоносно бледорозовото си знаме. Слънцето се появи от изток, отначало се озърташе плахо, но като забеляза, че хоризонта е чист – засия усмихнато. Градът се пробуждаше...
През нощта беше паднал дъжд. Въздухът, пречистен и влажен, носеше дъха на скъп омекотител за пране. Идилията с пеещите птички в разцъфтелите кестени е ясна, без да я описвам....
Точно в това копринено утро трябваше да напуснем България. Дълго бях обмислял този ход. Опитвах най-различни варианти за оцеляване. Работих в частна фирма, правих собствен бизнес в сферата на услугите,след това за известно време “въртях” и търговия... Нищо не излезе! Накрая, отчаян и обезверен, реших да си подам документите за чужбина.За емиграция.
Аз съм механик по професия. Двигателите с вътрешно горене са моята сила. Чуя ли шума на мотора и веднага му поставям диагноза! Няма тайни за мен в тази област... Петнадесет години се занимавах с ремонти на автомобили. Обаче, едва свързвах двата края...Имах много ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Симова Все права защищены

Предложения
: ??:??