Започвайки отново … същата история …същият човек…но не същият живот ..Поемам отново по този път…Отново ме пуснаха да летя … но съм изплашена до смърт…Тук няма нищо - само разровена пръст ..като, че ли някой нарочно е ровил там..ровейки намерил съкровище, откраднал го ..никога не разбрал, че откраднал чистото ми и неопетнено сърце… Разровил го ..и го заграбил…Бих го посъветвала да го пази … защото е крехко като птиче крило…но той не ме послуша, изпусна го на земята и в него се забиха много трески и стъкла…започвайки да кърви … да пръска чувства… да хленчи и плаче..но ти избяга остави го да умре ….наранявайки го .. наранявайки мен …вътрешното ми аз… Къде е любовта? ..Къде е? .. Къде е, за да бъде открита…кой ли ще я намери?…Никой ..достатъчно добър отговор ли ти се струва?….Идеали .. мечти … цели….за какво? .. … Ти! ..Да, ти, .. изтръгна част от мен..остави душата ми .. За какво ти е и тя? … Нима не ме нарани достатъчно?… Мразя те… Когато го изричам дори не го вярвам….Пусни ме ..Пусни ме ...