27 янв. 2019 г., 18:49

Крадецът 

  Проза » Рассказы
5.0 / 4
1543 1 2
1 мин за четене
Престъпникът стоеше пред мен. Отново го хванах на местопрестъплението. Кражба след кражба… Кога ли изобщо щеше да свърши това?
С нагъл поглед, все едно си нямаше и представа за какво го обвинявам. Толкова пъти го бях прикривал и той знаеше, че ще го направя отново. Все пак ми бе приятел.
Но можех ли вечно да се преструвам на нищо неподозиращ? Изпитвах угризения, съвестта ми не бе чиста. Все едно не той, а аз бях извършил престъпленията. Всеки един момент очаквах наказанието си.
А той все така продължаваше да се взира в мен. Гледаше ме право в очите, със зелените си змийски очи. И въпреки това го съжалявах.
Златни бижута, скъпоценности, портфейли и пликове с пари. Крадеше непрекъснато. Дори не знаех къде се намират и какво прави с тях, но въпреки това се чувствах като съучастник. И да, точно такъв бях. Знаех за всяка една безмилостна кражба. А това е престъпление.
Но можех ли да го предам? Да, можех. Но съм от хората, които не могат да предадат приятелите си, каквото и да стореха те. А ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ане Паскале Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

25 место

Предложения
  • Глава 13. Сталин и Израиль. - Ужасное неправильное поведение! – сказал Шкандыба, - а, правда, что он...
  • Человек ниоткуда Гечо Галиков ходит словно привидение, мыкается уныло, вроде чуждое обитание бродит ...
  • ПАНЦУЙ Руслан Корень художник яркий и красочный, - с далёким восточным очарованием в многоцветных ри...

Ещё произведения »