28 нояб. 2021 г., 18:58

Крадецът на вино 

  Проза » Рассказы
1614 3 13
12 мин за четене
...
В живота има няколко неща, които ме правят щастлив, изпълват дните ми със смисъл и ме карат да се чувствам жив.
Сега ще си помислите, че става дума за любов, деца или благинки, но за мен това са по-скоро досадни битовизми и клишета. Дадености. Има къде-къде по-възвишени неща в тоя кратък живот. Например да сваря ракия, или да напълня бъчвите със вино. Онова червено, силно, ароматно вино, от лозята на дядо ми. Зайбер. Ох майко! Пиеш и зъбите ти стават сини. Сигурно и червата ти стават сини, де да знам...
Чудя се, кое по-точно ме прави щастлив. Дали момента в който отпивам първа глътка, като първи грях и божествената течност гали небцето, плъзва се като лава по каналите на тленното ми тяло, сгрява и най-студените кътчета на грешната ми душа и ме удря право в петите или пък момента, в който напълня бъчвите. Стоя, гледам ги и да си призная, когато съм сам и си ги милвам. Така де, някои се кефят като си гледат парите, други колата, а аз бъчвата. Богатство!
За разлика от тези скръндзи, а ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Димитров Все права защищены

Предложения
: ??:??