– Мамо, затвори си очите. - каза със спокоен глас Ари.
Веднага ги затворих и усетих малките му ръчички върху лицето си. Почувствах хладнина.
– Вече можеш да ги отвориш. Знаеш ли, малко е рано за разходки, но пък аз бих ти правил компания, ако искаш. - каза малкият ми ангел с меденото си гласче.
– Разбира се, че искам.- прегърнах го и го целунах по косичката. Само като си помислих, че можеше да попадне под силата на очите ми. - Страх ли те е? –изговорих мисълта си на мига.
– Не. Мога да се справя. Бих издържал някакво време, но не би ми се случило това... - показвайки хаоса около нас, продължи - ... не се тревожи, мамо, ти наистина не можеш да ми причиниш нищо лошо.
– Не ти вярвам, виж какво причинявам. Бих могла да го сторя със всеки и всичко.
– Би могла, но не го искаш, нали?
- Така е.
– Пък и до сега се справяше чудесно с контрола! – засия усмивка на лицето му.
– Какво искаш да кажеш? Винаги съм го имала това в мен? - вече се досещах за отговора.
– Оттогава, откогато съществуваш. - к ...