(пенсионерско настроение с посвещение
на всичките ми баби)
Баба пострада. Изведнъж започна да вдига кръвно и това я удари в очите. Не беше изненадващо за нейните осемдесет и три години, но пък изненада нас. Някой трябваше да се грижи вече за нея, защото й беше трудно да ходи, губеше равновесие, не можеше да се къпе сама, не можеше да си сготви... Тогава аз реших да съм до нея, тъй и тъй бях без работа.
Баба с достойнство прие факта, че вече не е същата пъргава и силна жена, която можеше някога да облепи с тапети сама цялата къща или да тръгне в гората за гъби и ягоди сутринта и да се върне привечер. Не й тежеше факта, че трябва да си слага памперси за възрастни и да чака някой да й дава куп лекарства. Не изгуби и чувството си за хумор и самоирония. "Скоро, вика, ще се местя". "Къде бе, бабо?", питах аз."На улица Кокиче". На тази улица бяха гробищата. Много й тежеше обаче мисълта, че повече няма да може да иде до църквата.
За нея църквата беше като втори дом. Там тя ръководеше местния х ...