23 февр. 2016 г., 21:02
7 мин за четене
Куче от сой
- Е, тате, какво ще кажеш? Вземаме ли го?
Гласът на сина ми беше толкова умолителен и увещаващ, така силно докосна струните на чувствителната ми бащина душа, че сърцето ми се преобърна.
Кучето определено не беше чистокръвно гонче. Доста неугледно, с щръкнали няколко ребра, явно недохранено, оцветено в няколко цвята. Ушите му бяха прекалено клепнали, краката – доста къси, а със задния десен крак видимо понакуцваше. С други думи жалка картинка. Никой средностатистически ловец не би го взел.
- Хайде бе, Радо! Какво му мислиш толкова? Кучето е от сой. Майка му е чистокръвна свинарка, а баща му всяка година медали от състезания печели. Майката им разказват на прасетата в Балкана. Не прощават ни на сърните, ни на хищниците, нито на зайците. Като метли са в гората. Каквото има там, измитат го към тебе. Има ли дивеч гърмиш му задължително.
Мустаците на стария шмекер Фильо Мекерето се разтеглиха в лукава усмивка.
Ясно беше, че ме лъже като стар калайджия кога продава калайдисани нов ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация