Сънища –
Беше толкова рано, че слънцето изпращаше лъчите си върху пода на бакалията ми, но все още не показваше лицето си. Беше неделя и първите клиенти щяха да ме посетят чак на изгрев. Чух подрънкването на колелото, а после замирането на нощния му въртеж.
Камбанката при входа на бакалията не звънна. Замириса на смет, а бързите му крачки внезапно спряха далеч от мен. Зарови в джоба и измъкна ситна монета. Огледа я продължително, завъртя я веднъж, подаде я и рече:
- Нали толкова?
- Да.
- За една бира?
- Да. За една.
Първата глътка бе жадна и кратка, остави бутилката, но не и фенера, който неизменно продължаваше дясната му ръка.
- Добра сделка направихме с теб, момче. Добра сделка! – в очите му имаше благост, но не и успокоение; виждах примирение, но не и помиреност.
Камбанката при входа на бакалията звънна. Високата и уверена фигура на фантазьора на града влетя, насочи се към мен, профуча покрай клошаря, мощно стовари огромните си шепи върху тезгяха и прогърмя:
- Листи и молив! Бързо!
...