Още по-преди -
Изведнъж фантазьорът на града подскочи, гласът му изгърмя по-силно откогато и да е:
- Каква бутилка? Искам да я видя! Къде е? Дай ми да я видя! – и ме разтърси през тезгяха за реверите.
Изненадах се.
- Има тук една бутилка, нищо особено, само дето е малко странна. Когато купих бакалията преди година, я открих в мазето. То беше празно, само тази бутилка се търкаляше в един от ъглите. Беше здрава, но много прашна бутилка.
- Тук ли е? Дай ми да я видя! – викаше превъзбудено фантазьорът на града.
- Да, ще ти я дам – отвърнах. – Ей сега, сложил съм я в този долап. Но ще се разочароваш. Бутилката е хубава, дори повече, прекрасна е, изящна форма, красив червен етикет, запечатана като съкровище, с тежка и наистина чудна запушалка, но най-странното е, че е празна, някой е забравил да я напълни.
Открих я, а фантазьорът жадно я сграбчи от ръцете ми, изтича до прозореца и я заразглежда с изскочили от орбити очи. Внезапно се разкрещя с прегракнал глас:
- Това е тя! Тя е! Тя е!
Аз и к ...