8 июн. 2012 г., 16:05
4 мин за четене
Съседите заминаха на меден месец и ми оставиха котката си.
Ако знаех какво ще се случи през следващите трийсет дни, щях: да си направя застраховка „Живот” (ако имаше начин - и „Живот след смъртта”), да отида на психиатър, да се изповядам и да си взема последно „Сбогом” с личния си лекар...
Оранжевата топчица, състояща се от: косми, меки лапички и твърде остри ноктенца, беше на видима възраст около два месеца. По принцип обичам котки, затова приех идеята с разтворени обятия и врати на апартамента.
Зверчето, наречено с непретенциозното име Бети, впоследствие се оказа далечен роднина на Брус Лий, а може и да е било скрит потомък на последния клан нинджи.
Първият ден беше най-тежък.
Бети извърши няколко опознавателни мисии из всички стаи, състоящи се в пълно разрушкване на всичко, което можеше да бъде: разрушкано, раздърпано, или примъкнато накуп до вратата. Пръсна гранулите от котешката храна из целия коридор и почти два часа гони всяка една от тях, сякаш бяха издирвани от Интерпол роднин ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация