Съседите заминаха на меден месец и ми оставиха котката си.
Ако знаех какво ще се случи през следващите трийсет дни, щях: да си направя застраховка „Живот” (ако имаше начин - и „Живот след смъртта”), да отида на психиатър, да се изповядам и да си взема последно „Сбогом” с личния си лекар...
Оранжевата топчица, състояща се от: косми, меки лапички и твърде остри ноктенца, беше на видима възраст около два месеца. По принцип обичам котки, затова приех идеята с разтворени обятия и врати на апартамента.
Зверчето, наречено с непретенциозното име Бети, впоследствие се оказа далечен роднина на Брус Лий, а може и да е било скрит потомък на последния клан нинджи.
Първият ден беше най-тежък.
Бети извърши няколко опознавателни мисии из всички стаи, състоящи се в пълно разрушкване на всичко, което можеше да бъде: разрушкано, раздърпано, или примъкнато накуп до вратата. Пръсна гранулите от котешката храна из целия коридор и почти два часа гони всяка една от тях, сякаш бяха издирвани от Интерпол роднин ...