VIII
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харесват. Без мен ще бъде тихо. Сега ще се наложи и другите от класа да вземат малко участие, да поразмърдат някоя мозъчна клетка…
- Колко самодоволно от твоя страна – пошегува се Емил; той разбираше много добре за какво говори Лора. Сега и на нас ще ни стане по-ясно, защото след тази негова забележка, Лора се почувства длъжна да обясни:
- Знаеш ли колко ме е яд на това, което се случва в час? Знаеш ли, че от 20 човека клас винаги сме петима, които да сме си прочели произведенията? Сигурна съм, че и при вас е така, ако не и по-зле. И оттам нататък за какво става дума изобщо, какво обсъждане, каква мисъл? Хората не си мръдват пръста да прочетат… А би могло да е друго, може да е по-друг начин. Няма ...