6 апр. 2017 г., 14:23
2 мин за четене
Тъкмо наближавах петдесетте, когато черна котка ми мина път.
Спрях. Не съм суеверен, но защо точно сега и точно тук ми се случва това?
– В никакъв случай не може да продължаваш така! – изкрещя жена ми. – Ти не знаеш ли, че сега е ретроградният Меркурий?
Чувал бях за този Меркурий, но ми се струва, че не само той е ретрограден. Ретроградна е и пътната настилка, и тъщата, и пейките, и властта, и демокрацията, и политиците. Само корупцията е съзидателна, но докато стигнеш до нея, трябва да насътвориш доста ретроградности.
– А как да продължа? – питам така, че да получа разрешение или поне насока. Все пак някакво движение трябва да предприема. Не може да стоя така. – Напред, назад или как?
Жена ми се отдаде на размисъл. Харесвам това нейно положение – изглежда като че спи, а всъщност обсъжда нещата наум, претегля и съобразява. Между две съображения я чух да хърка и затова повиших тон:
– Как да продължа? Нали каза, че...
Тя се стресна.
– Защо крещиш? С крещене нищо не можеш да направиш. По- ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация