ГЛАВА ТРЕТА
Туше обикаляше Скопие одърпан, гладен, смазан. Хлопаше на портите, зад които се мъдреха богати домове, молеше за работа. Някъде вежливо му отговаряха, че няма. На други го гонеха, ругаеха. На трети, дори го изхвърляха. Три дни не бе слагал троха хляб в устата си. Виеше му се свят. Краката му трепереха. На едно сметище видя, че кучета се бият за изхвърлена храна. Отправи се към тях с камък в ръка и замахна. Те се разбягаха, но едно от тях грабна парчето хляб и го отнесе. Другите го подгониха. Започна да рови сметта, но нямаше нищо, което би ставало за храна. Повръщаше му се. Нямаше сили да се изправи. Търкулна се направо върху боклука и нечуто изръмжа: „Кой дявол ме доведе тук?“ и потъна в блаженството на Рая. Светиите се събраха да преценяват греховете му. Свети Петър застана до главата му:
-Кой дявол те доведе тук? - попита и той. - Много си млад. Върви си! Бързаш за Рая. Поживей малко на земята, за да разбереш какво е Ад и какво Рай!
-Аз съм видял Ада. - отговори му Туше. ...