ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Слав бързаше да започне работа. Взеха ги двамата с Жельо във врачанската гимназия. Ставри им беше дал добро образование. И двамата бяха завършили в Солун. Велика стана учителка в началното училище. Децата имаше кой да гледа. Слав, ако не се научи да стреля с лявата ръка, поне се научи да пише с нея. Една седмица седя над листовете, изплезил език като малко дете, но се научи. Операцията отложи за по-късно. Излизаха и тримата заедно. Училището и дома изпълваха ежедневието. Василка също се почувства пълноценна. Домакинството и децата легнаха на ръцете й. Не и тежеше. Задружният живот в тази къща я изпълваше с радост. Реката на живота бе прехвърлила скалите и сега спокойно течеше в равнините. Войсковите части се завърнаха в поделенията си и Христо не трябваше да ги търси. Беше при тях. Повишиха го в чин „Майор“. Като се върна развеселен с новите нашивки, каза:
-Както е тръгнало, ще се сбъднат думите на тате ми Никола. Трябва да му пиша.
Те редовно си пишеха. Той ги осведомява ...