18 мая 2016 г., 21:50

Къщата на Йоана 

  Проза » Рассказы
3808 1 5
64 мин за четене
Пристигнаха в градчето дълго след като се бе стъмнило. Преминаха покрай изоставени складове с наковани дъски вместо прозорци, после Бранко вяло разгледа главната улицата, къщите от двете страни на пътя, боядисани в различни цветове, мрачни, но еднакви на височина. Много години след това щеше да си спомня, как трамвайните линии блестяха от скорощния дъжд срещу фаровете, а вятъра бе така силен, че редките минувачи крачеха приведени напред за да пазят равновесие.
-Ще свикнеш....тук е така, или вали, или духа вятър...или вали, докато духа вятър!- му каза шофъорът, мрачен мъж, приятел на братовчед му Йоско. Той проговаряше за първи път от началото на пътуването. После прекосиха няколко тесни улици, които така си приличаха в тъмнината и спряха пред къща, с един единствен светнал прозорец на първия етаж. Слязоха в мълчание. Бранко свали двата големи сака, а другия го следеше с любопитство отстрани, скрил ръцете си в джобовете. Скъсани плакати се преобръщаха, преди да спрат по оградите, с троп ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Дончев Все права защищены

Предложения
: ??:??