26 янв. 2011 г., 06:46
10 мин за четене
Л А Т И М О Р
Като малко момче Латимор имаше необикновена среща с един старец. Среща, от която той научи тайна, която никога нямаше да забрави. Това се случи на морския бряг...
Бе лято и Лати от сутрин до късна вечер тичаше по пясъка, гонеше се с вълните, ровеше из камъчетата и събираше мидички. Вкъщи се прибираше единствено за да се нахрани и отново излизаше. Макар да бяха на почивка, само той й се наслаждаваше истински, а родителите му използваха спокойствието, за да си довършат особено важните за тях работи, за които така и не можеха да отделят време в града, където живееха.
И един ден, когато момчето, ровейки из пясъка, оглеждаше задълбочено всяко камъче и мидичка, чу мъжки глас:
- Съкровище ли търсиш?
Латимор вдигна глава ивидя на крачка от себе си беловлас, белобрад старец. И замалко да побегне, но мъжът отново проговори:
- Не се плаши, момче! С всеки изминал ден старостта ми отнема все повече сили. И в тази миг аз съм толкова опасен, колкото и едно двегодишно дете. Всъщност - пр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация