Лазаров ден е. Ден на предчувствие за предстояще на нещо, голямо и безсмъртно. Възкресението! Самият Господ Исус Христос, все още в човешки тленни одежди, възкресява Лазар. Да вдигнеш умрял човек от гроба, какво е ако не възкресение. Шанс за нов живот. Сякаш нашият Господ е провел репетиция за собственото си Възкресение, за да покаже, че това събитие не е само богу-предпочитаемое…
Минаха тези мисли през главата ми, докато гледах по TV1 излъчването на Концерт №3 за пиано и оркестър на Бетовен. На пианото Евгени Божинов. Събуди се спомен от преди 50 години. Бях вече четвърти курс вэв Вишето военно въздушно училище в Долна Митрополия, когато съвсем спонтанно и случайно проявих интерес към симфоничната музика. През една от градските отпуски в Плевен си купих първата грамофонна плоча с „Популярни симфонични творби”. Съдържанието й включваше „Музикален момент” на Шуберт, „Мечтание” на Шуман, „Лебед” на Сен Санс и други, които аз започнах да слушам с голямо удоволствие. На следващата отпуска ...