Лазаров ден е. Ден на предчувствие за предстояще на нещо, голямо и безсмъртно. Възкресението! Самият Господ Исус Христос, все още в човешки тленни одежди, възкресява Лазар. Да вдигнеш умрял човек от гроба, какво е ако не възкресение. Шанс за нов живот. Сякаш нашият Господ е провел репетиция за собственото си Възкресение, за да покаже, че това събитие не е само богу-предпочитаемое…
Минаха тези мисли през главата ми, докато гледах по TV1 излъчването на Концерт №3 за пиано и оркестър на Бетовен. На пианото Евгени Божинов. Събуди се спомен от преди 50 години. Бях вече четвърти курс вэв Вишето военно въздушно училище в Долна Митрополия, когато съвсем спонтанно и случайно проявих интерес към симфоничната музика. През една от градските отпуски в Плевен си купих първата грамофонна плоча с „Популярни симфонични творби”. Съдържанието й включваше „Музикален момент” на Шуберт, „Мечтание” на Шуман, „Лебед” на Сен Санс и други, които аз започнах да слушам с голямо удоволствие. На следващата отпуска веднага „скочих” на Пета симфония на Бетовен. Бях гледал филма „Аксел Мунте”, чиято филмова музика беше по тази симфония. Бяха ме впечатлили „петте удара на съдбата” и мелодичната първа част на симфонията. По това време, съвсем случайно, сякаш по волята на провидението, открих в склада на старшината на ротата едно малко грамофонче и няколко плочи, между които и Девета симфония на Бетовен. Така се разпали интересът ми към музиката и съдбата на този велик музикант и композитор. Прочетох биографичната книга за неговия живот и разбираемо споделях любовната му мъка към Джулиета Гуинчарди и „Безсмъртната любима”. Постепенно си накупих всички плочи със симфониите и концертите му за пиано и оркестър, а също и тези за цигулка и оркестър, и за пиано, цигулка и виолончело. В мен постоянно звучаха оркестрови звуци и най-вече тези на пианото. Започнах да си купувам и грамофонни плочи с пиеси за орган от Бах. Слушането на тази музика ме изпълваше с благоговение. Тя от една страна беше в унисон с душевните ми терзания, а от друга ми внушаваше възторг и оптимизъм. С тази музика и книгите аз се опитвах да избягам от оная действителност, която ми се струваше трудно поносима, търсех упование и кураж за бъдещето. Лазарят в мен беше възкръснал, без аз да го осъзнавам, въпреки съществуващият идеологически похлупак.
Когато влизахме в изпитна сесия, ни разрешаваха да се готвим не само в класната стая. Все пак това беше Военновъздушното училище, което възпитаваше летателни кадри, родеещи се с небесните висини и простори. И това училище, в днешни дни за всеобща радост, също преживява своето Възкресение! През една от сесиите аз се изолирах в спалното помещение. Инсталирах грамофончето, до него плочите с концертите на Бетовен и пиесите за орган на Бах. Чета,чета, пък спра и пускам грамофона. Лежа по гръб на курсантското легло, слушам концерт №3, или №5, и другите, и казарменият свят изчезва в усещанията ми. Но, не съвсем. Вратата на спалното рязко се отваря, показва се старшият курсант, който е чул странната музика. Аз се надигам от леглото и го поглеждам. Той поглежда мен, поглежда грамофонната плоча, от която се леят звуците пианисимо, изсумтява нещо като: „Хм…” и хлопва вратата. Аз продължавам потапянето си в музиката. След музикалната пауза продължавам четенето по изпитния въпросник. После пак така…На изпитите – отличник.
От къде ми дойде тази мисъл за възкръсналия Лазар? Аз просто слушах Концерт за пиано и оркестър на Бетовен по TV1!?
Константин Корадов
20.04.2019 г.
© Константин Корадов Всички права запазени