Лебеди
Дневната светлина обикновено изпълваше малката му таванска стаичка, но този ден дори навън беше почти тъмно. Стан понечи да запали лампата, но се отказа. Нямаше намерение да чете сутрешния вестник, а за да работи на лаптопа не му беше необходима допълнителна светлина.
Облаците над него изглеждаха тежки и Стан имаше чувството, че ако седне на ръба на капандурата ще може да ги докосне с ръка. По-тъмно сивите слоеве отдолу пълзяха нетипично бързо и погледът му се задържа на причудливия спектакъл от преливащи една в друга облачни фигури. Тогава го забеляза. Лебедът летеше ниско над покривите като усилено махаше с крила срещу силния вятър. Идваше все по-близо.
Стан винаги бе намирал нещо очарователно в полета на птиците, нещо магнетично. "Лебедите, обаче" - помисли си той, - "определено са по-грациозни във водата, отколкото във въздуха.Тежките им тела изискват прекалено много сила за да се издигнат."
Този изглежда щеще да прелети точно над капандурата. Стан се усмихна. Очакваше всеки момент да види как краката му минават точно над стъклото, но лебедът не се издигна за да прелети над къщата. Вместо това с ужасен трясък се блъсна в капандурата и падна на покрива. Стан, който в първия момент инстинктивно се беше дръпнал назад, сега се втурна обратно. Надяваше се, че лебедът не е мъртъв и все още може да му се помогне. Още преди да отвори той видя как птицата неуверено се раздвижи. За момент се поколеба дали няма да го изплаши и той да падне от покрива преди да се е съвзел достатъчно за да лети, но все пак отвори и се качи на дървеното столче.
Лебедът не се уплаши. Вместо това вдигна глава, изправи се на крака и тръгна по керемидите към капандурата като си помагаше с мощни плясъци на крилете. Стан, стреснат от неочакваното движение на птицата, залитна и падна от столчето. Отново очакваше да види краката му над капандурата, но вместо това червената му човка и дългата му шия се провряха под стъклото. Лебедът се опитваше да влезе в стаята съскайки заплашително и все още махайки с криле, но не беше достатъчно широко. Капандурата се беше притворила след като Стан падна.
Все още без да става, Стан гледаше изумено. Сигурно горката птица се беше заклещила или пък така се беше уплашила, че не се сещаше да се дръпне обратно назад. Не биваше да отваря. Лебедът, който продължаваше да се бори усилено, удари главата си в долната част на стъклото и, явно стреснат, се укроти за момент. Стан се изправи като игнорира болката, която движението му причини. Трябваше да помогне на горката птица. Ръцете му бяха вече на дръжката на прозореца, когато усети човката с жестока сила да се забива няколко пъти в черепа му. Кръв се стече в очите му, а силната човка стисна рамото му. Опитът да се отдръпне само усили болката. Тогава Стан със все сила дръпна тежката капандура надолу.
Дългата шия на лебеда се строши със злокобен пукот и главата му падна откъсната на пода. От прозореца върху разкъсаната риза на Стан капеше топлата кръв на лебеда и се смесваше с неговата. Отвън тялото на птицата се свлече по керемидите и с глухо туп падна в двора.
Ужасѐн, Стан се дръпна назад. На килима лежеше главата на лебеда, откъсната в основата на дългата му шия. Белите пера бяха опръскани с кръв, а очите все още бяха отворени.
- Добре му помогах, няма що - каза Стан на глас, но в неуверения му шепот имаше повече страх, отколкото вина или съжаление.
Той затвори очи и се опита да се успокои, когато чу чукането по стъклото. Друг лебед кълвеше ту стъклото, ту рамката. "Може би е партньорът му" - помисли си Стан. - "Казват, че лебедите били верни до живот." Новата вълна вина , обаче, бъзро отсъпи място на объркване, когато видя още четири лебеда зад онзи, който махайки с криле, продължаваше да излива агресия върху капандурата. Стан се обърна. От другата страна също се приближаваха няколко големи бели птици. Стъклото на капандурата започна да се пропуква. Съвсем скоро щеше да се разпадне на парченца на пода.
Стан бързо излезе от стаята си, затвори вратата и изтича по стълбата към кухнята. Съквартирантите му отдавня бяха тръгнали за работа и в цялата къща нямаше никой. От стаята му се чу счупването на стъклото. На балкона вече имаше два лебеда, а един черен беше кацнал неуверено върху твърде малката за тежкото му тяло саксия пред другия прозорец. Когато Стан влезе в стаята, и трите птици сякаш полудяха. Заеха заплашителни пози и се разсъскаха. Саксията се отчупи под тежестта на черния лебед и птицата размаха силните си криле.
Стан грабна най-големия кухненски нож и се втурна към мазето - единствената стая, където нямаше прозорец. Когато затръшна вратата след себе си, плясъкът на криле почти не се чуваше. Стан се облегна на вратата. Целият трепереше. След около минута настана тишина. Лебедите се бяха укротили, но Стан беше уверен, че го чакат да излезе. Какво искаха от него? Около къщата се бяха събрали толкова птици, че Стан беше убеден, че това са всички лебеди от града и околностите. Той стисна ножа и болка прониза окървавеното му рамо.
© Силвия Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря на всички за гласовете! Наистина не очаквах тази малко откачена сцена да се класира толкова високо.
-
Не знам дали това е толкова за категория "страх" отколкото за "ужас". Разказ на ужасите... И все - пак , звучи страшно
-
Благодаря за коментара, Анна. Всъщност паника не беше търсена. Дори напротив - в началото няма дори страх. Той бавничко се прокрадва. Та кой се страхува от лебеди? Толкова много ситуации има, когато не се страхуваме, а има от какво...
-
Стои ми недовътшен заради неясната причина за нападението. Но, ако говорим за асоциации, мен в началото ме наведе на мисълта, че искат да се самоубият (като делфините). После, при ятото това усещане се разсея и останах в очакване да чуя причината да са там. Страхът не го усетих чак толкова силно, мисля, че е заради това че и паниката не е предадена добре. Обаче ти стискам ръката за идеята
-
Каква е причината птиците да са там и да изберат точно него? Страхът е представен, полазват ти едри тръпки по гърба, но нещо още малко трябва...
-
Напомни ми на "Явлението" всъщност... Дали се случва само с лебедите или отвън човешкият свят, такъв, какъвто го познаваме загива? Дали Природата е решила най-после да затрие човечеството? Доста се замислих... Успех
-
"Страхът убива всеки разум..."- Дюн. Тази асоциация ми хрумна. Успех!
-
Да, "Птиците" на Хичкок. Но тук има и нещо индивидуално. Успех!
-
Е, и сега да повярвам в пряката връзка между невротоксини и "нападение" и то в ужасяващ мащаб, от страна на птици? При условие, че съм израснал ( а сега съм доста големичък) с агресивни гларуси, които просто чукат на стъклените капандури и си искат храна, ако само веднъж си им дал. Но... дотам. И защо пък точно тогава и точно там са причинили " a first mass poisening of sea birds". Знаете ли колко пъти и аз, и всички крайбрежни жители ( дето са на "по-малко от 100 мили от морето" ) сме виждали "mass poisening of sea birds" без да се ужасяваме. Ами природа. Водната кокошка (вид потапник) излиза от водата, само ако е болна. Е, сега има много излезли. Ау, какъв ужас, чак настръхнах! Е, не вярвайте прекалено много на писания за ужаси - интересен литературен обект, но дотам.
А иначе разказът не е хич лошо написан. -
Към Безжичен:
Има достатъчно информация по въпроса. Прилагам тук част от текста, като се надямвам да знаете английски: Kainic acid and its structural relative domoic acid have first been isolated in Japan from sea weed in 1953 and 1959, respectively (in Japanese, kaininso means 'ghost of the sea'. Originally only of interest as potential flavor enhancers (just like glutamate), kainic acid was found useful as an antihelminthic for children in Japan, but later turned out to be neurotoxic. It was presumably domoic acid causing a first mass poisening of sea birds 1961 in Capitola (California): Desoriented sea birds entered en masse coastal villages, very much to the surprise of the residents. A local newspaper article on that strange event was found in the notes of Alfred Hitchcock, who spent his 1961 holydays in nearby Santa Cruz, giving rise to the speculation that he has been inspired by this article to create his famous 1963 movie "The Birds". -
Впечатлен съм! И се замислих.
-
Благодаря за коментарите на всички! А правдоподобност по начало не беше търсена.
-
Регулус, ама Вие наистина ли вярвате в тази небивалица? А филмът наистина е гениален, защото Хичкок е гениален, а не защото има каквото и да е истинско в тази фантасмагория.
Иначе - реално по капандурите в морските градове чукат и са агресивни гларусите, а за лебедите - доста невъзможно. Много агресивни са и гарваните ( Спомнете си "The Raven". -
"Птиците" на Хичкок са по действителен случай. Полудяването им се е дължало в крайна сметка на замърсяване на водоема с каинова киселина. За тези лебеди имало ли е причина да се държат така?
-
Не става ясно защо птиците са точно около неговата къща, това ми е малко недовършено.
-
Хичкок и неговите птици! Великолепен разказ! А какви чувства предизвиква - ох, не мога да ги опиша.... но го усетих този страх!
-
Хичкок. "Птиците" . По Дафни дьо Морие .
-
Замислих се... Представих си съвременните бежанци... След известно време и хора на изкуството в литературен сайт... А също си спомних и филма, за който говори Красимир Тенев. Много асоциации и идеи навява разказът. Поздравления и успех!
-
Напомня ми един филм, в който птиците нападаха хората. Не бяха лебеди, а врани, гарвани и чавки.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
