Дневната светлина обикновено изпълваше малката му таванска стаичка, но този ден дори навън беше почти тъмно. Стан понечи да запали лампата, но се отказа. Нямаше намерение да чете сутрешния вестник, а за да работи на лаптопа не му беше необходима допълнителна светлина.
Облаците над него изглеждаха тежки и Стан имаше чувството, че ако седне на ръба на капандурата ще може да ги докосне с ръка. По-тъмно сивите слоеве отдолу пълзяха нетипично бързо и погледът му се задържа на причудливия спектакъл от преливащи една в друга облачни фигури. Тогава го забеляза. Лебедът летеше ниско над покривите като усилено махаше с крила срещу силния вятър. Идваше все по-близо.
Стан винаги бе намирал нещо очарователно в полета на птиците, нещо магнетично. "Лебедите, обаче" - помисли си той, - "определено са по-грациозни във водата, отколкото във въздуха.Тежките им тела изискват прекалено много сила за да се издигнат."
Този изглежда щеще да прелети точно над капандурата. Стан се усмихна. Очакваше всеки момент да види как краката му минават точно над стъклото, но лебедът не се издигна за да прелети над къщата. Вместо това с ужасен трясък се блъсна в капандурата и падна на покрива. Стан, който в първия момент инстинктивно се беше дръпнал назад, сега се втурна обратно. Надяваше се, че лебедът не е мъртъв и все още може да му се помогне. Още преди да отвори той видя как птицата неуверено се раздвижи. За момент се поколеба дали няма да го изплаши и той да падне от покрива преди да се е съвзел достатъчно за да лети, но все пак отвори и се качи на дървеното столче.
Лебедът не се уплаши. Вместо това вдигна глава, изправи се на крака и тръгна по керемидите към капандурата като си помагаше с мощни плясъци на крилете. Стан, стреснат от неочакваното движение на птицата, залитна и падна от столчето. Отново очакваше да види краката му над капандурата, но вместо това червената му човка и дългата му шия се провряха под стъклото. Лебедът се опитваше да влезе в стаята съскайки заплашително и все още махайки с криле, но не беше достатъчно широко. Капандурата се беше притворила след като Стан падна.
Все още без да става, Стан гледаше изумено. Сигурно горката птица се беше заклещила или пък така се беше уплашила, че не се сещаше да се дръпне обратно назад. Не биваше да отваря. Лебедът, който продължаваше да се бори усилено, удари главата си в долната част на стъклото и, явно стреснат, се укроти за момент. Стан се изправи като игнорира болката, която движението му причини. Трябваше да помогне на горката птица. Ръцете му бяха вече на дръжката на прозореца, когато усети човката с жестока сила да се забива няколко пъти в черепа му. Кръв се стече в очите му, а силната човка стисна рамото му. Опитът да се отдръпне само усили болката. Тогава Стан със все сила дръпна тежката капандура надолу.
Дългата шия на лебеда се строши със злокобен пукот и главата му падна откъсната на пода. От прозореца върху разкъсаната риза на Стан капеше топлата кръв на лебеда и се смесваше с неговата. Отвън тялото на птицата се свлече по керемидите и с глухо туп падна в двора.
Ужасѐн, Стан се дръпна назад. На килима лежеше главата на лебеда, откъсната в основата на дългата му шия. Белите пера бяха опръскани с кръв, а очите все още бяха отворени.
- Добре му помогах, няма що - каза Стан на глас, но в неуверения му шепот имаше повече страх, отколкото вина или съжаление.
Той затвори очи и се опита да се успокои, когато чу чукането по стъклото. Друг лебед кълвеше ту стъклото, ту рамката. "Може би е партньорът му" - помисли си Стан. - "Казват, че лебедите били верни до живот." Новата вълна вина , обаче, бъзро отсъпи място на объркване, когато видя още четири лебеда зад онзи, който махайки с криле, продължаваше да излива агресия върху капандурата. Стан се обърна. От другата страна също се приближаваха няколко големи бели птици. Стъклото на капандурата започна да се пропуква. Съвсем скоро щеше да се разпадне на парченца на пода.
Стан бързо излезе от стаята си, затвори вратата и изтича по стълбата към кухнята. Съквартирантите му отдавня бяха тръгнали за работа и в цялата къща нямаше никой. От стаята му се чу счупването на стъклото. На балкона вече имаше два лебеда, а един черен беше кацнал неуверено върху твърде малката за тежкото му тяло саксия пред другия прозорец. Когато Стан влезе в стаята, и трите птици сякаш полудяха. Заеха заплашителни пози и се разсъскаха. Саксията се отчупи под тежестта на черния лебед и птицата размаха силните си криле.
Стан грабна най-големия кухненски нож и се втурна към мазето - единствената стая, където нямаше прозорец. Когато затръшна вратата след себе си, плясъкът на криле почти не се чуваше. Стан се облегна на вратата. Целият трепереше. След около минута настана тишина. Лебедите се бяха укротили, но Стан беше уверен, че го чакат да излезе. Какво искаха от него? Около къщата се бяха събрали толкова птици, че Стан беше убеден, че това са всички лебеди от града и околностите. Той стисна ножа и болка прониза окървавеното му рамо.
© Силвия Todos los derechos reservados