Няколко години вече не съм сядал да пиша. Не защото не ми остава време, а защото не съм имал нужда . Все още си спомням всичко, което беше когато бях дете. Вече все по-малка част от мен обаче има времето за това, на преден план минаха образование, кариера и битка с живота за това което сме искали да постигнем. Преди бях малко хлапе от малък град, но с големи мечти и амбиции. Сега вече може да се каже, че съм млад мъж почти постигнал целите си в живота, но те няма как да бъдат стигнати понеже винаги идват нови цели и мечти. Израснах в бедно семейство и единственото което имахме беше любовта и желанието да покажем на света че съществуваме. Години след това се преместих да уча в по-голям град и се сблъсках с всичко което смятах, че го има само по филмите. Видях лицемерието и омразата на хората само заради своята доброто и усмивка. Минаха се още няколко години и се преместих на още няколко места. В момента съм заседнал в нашата красива столица и се чудя от тук накъде. Имах късмета да се ра ...