Звънецът накара възрастния лекар да трепне. Остави сметките за тока на масата и с въздишка тръгна към вратата. Отвори и погледна мъжа въпросително.
- Брат ми е много болен - тихо се откъснаха думите от устата му.
- Отдавна вече не работя. Обърнете се към личния лекар - побелелият мъж се приготви да затвори вратата.
- Не ме връщай, докторе - мургавият мъж го погледна в очите - От едно шише сме пили с теб.
Лекарят се вгледа внимателно в уморения човек пред себе си и изненадано възкликна:
- Сафет!
Зимата беше стиснала в жестока прегръдка южния град. Доктор Георгиев стоеше на спирката и псуваше. Бе изпуснал последния автобус за село. Таксита нямаше. Ако не беше проклетият студ, би тръгнал пеша. И двете му дъщери бяха болни. Затова се забави - наложи се сам да приготвя специален сироп против кашлица, готовите не помагаха. Огледа се и започна да претегля наум какви възможности има.
- Докторе, какво правиш в тоя студ тук?
Няколко мъже, развеселени и подпийнали, изненадано се спряха пред него. ...