Хляб, вълци и вода
Пред една от близките до пътя постройки имаше паркирана малка, червена на цвят кола. Оказа се втората за днес със свален преден джам. Надникнах вътре и забелязах шише с минерална вода пред седалката до шофьора. Огледах се, натиснах стъклото, пресегнах се, взех водата, закачих я на кормилото и натиснах педалите. Последва поредното престрояване с ляв завой и отново станах част от трафика. Този път леко по-странна негова част поради висящата на кормилото ми пет литрова бутилка от минерална вода, но пък временно нямаше да имам проблем с жаждата.
От известно време насам ме човъркаше малко по-ниската ми седалка. Преди да замина за Испания карах често колело и знаех колко важно е височината на седалката да ти е по мярка. Когато ти е ниска, не можеш хубаво да си разгънеш краката и влагаш повече сила при самото въртене. Не можех да си позволя излишна загуба на енергия. Храна намирах рядко, вода също. Ако не друго, трябваше да си улесня максимално придвижването. Чакаше ме дост ...