Неизбежно ми  жури, подкупна ми  аудиторийо и неконкурентна ми конкуренцийо, съобразявам се с вашите препоръки и отговорно и старателно  насочвам очи към себе си. Въпреки особеното ми мнение, налага се да  се представя и да окажа чест и почитания на вашите особи. Казвам се Врътьо Чакръков и съм литературен талант, който няма равен на себе си. Аз съм бащата и майката  на близо три хиляди произведения, заченати свято с много вълнение, вещина и любов през изминалото време. Признавам, че името ми е делнично за обема и величието на моето творчество,  затова печатам под псевдоними „Свети седмочисленик”, ”Йоан Златоуст” и „Кръстю Пишурката”. Какво ли не съм писал!

     Отначало и сам не осъзнавах, че съм  непрестанен извор на творчество. Но когато някой започнеше  да ми вика: ”Стига си ми дрънкал приказки!”, друг - „На мене ли ще разправяш тия басни сега?!”, а трети - „Ти ли измисли тая комедия, бе серсем?!” слушах, слушах и си казах ”Абе, Врътьо, докога ще пилееш в света  недокументираното си литературно дарование?! Що не се вземеш у ръце, че да натрупаш слава и благосъстояние?!” Че като започнах, спиране нямам. Пиша, пиша, та чак се късам. Комедии, трагедии, водевили, романи, поеми, новели, повести, стихотворения, епиграми... Разстлах художествения си натюрел върху всички литературни видове. Че и нови създадох. Зарязах  професия, всякакви битови и родствени  отговорности, само и само напълно да се отдам на таланта си.

      Най-много обикнах конкурсите. Те са моята сладост и сила. Няма конкурс у света, който да не съм озарил с вещото си присъствие. Отначало не печелех нищо. Помня даже първия конкурс, в който участвувах. Темата беше: ”С нежна  спринцовка”. Организатори бяха фелшерите и медсестрите от болницата в град Брусарци. Моето стихотворение  се казваше: ”Чудните вендузи  на баба Фросина” и  съдържаше цели 192 стиха. Не ме наградиха, но бях поканен на заключителната гала вечеря. Че там като излязох пред микрофона, че като зарецитирах с патос всичките192 стиха. Рецитирах, рецитирах, докато изпопадаха ченетата им от прозявки. Когато свърших, един от журито дойде при мен, сложи глава на рамото ми и като хлипаше развълнувано, повтаряше: ”Доживях да свършиш, братко! Доживях да свършиш! Направи ме толкова щастлив! Доживях!” Нека запомнят кога са пренебрегвали големия Врътьо Чакръков и са го лишавали от награда.

         Сега към днешна дата участвувам в петдесет и шест наши, чужди и международни конкурси. Тая година ще бъда предложен най-после и за носител на нобелова награда за литература.  Миналата година спечелих пет международни, три балкански, единадесет национални и шест регионални литературни  конкурса и съм много доволен, защото успях да грабна и голямата награда ”Златен шалвар 2012” в престижния  турски конкурс ”Imam Nasrеddin ve Pantolon”, което в превод означава ”Шалварът на Настрадин Ходжа”. Тук му е мястото да заявя, че все повече успявам в тия конкурси и славата ми се разнася „като някой ек - от урва на урва и от век на век...” Зна-а-а-м, много добре знам как се провеждат! Но какво да очаквам от малък и беден народец, пристрастен силно към роднински и приятелски връзки и към армагани...

 Беше още третия ми конкурс, който се проведе на фолклорна тематика в  среден по големина наш град, под наслов: ”Ясна гайда е вреснала, щавен цървул заиграл...” Аз участвувах със стихотворението ”Недогален ходя, мале ле, недолюбен...” Наградите бяха оповестени и раздадени от журито. Първа награда дадоха на местен любовен трубадур, който вадеше „на конвейр” литературните си недоносчета. Външно той беше стилно обличащ се грозник, който умееше да застава в мъжествени пози и така да омайва женската аудитория. Когато каканижеше своите минорни вопли, дамите си го представяха едва ли не в леглата си. Аз пак отсъствувах сред удостоените, но все пак ме поканиха да се включа в поетичния алманах на участниците. По време на задушевната приятелска вечеря  на творците помолих  журито да подменят стихотворението ми, в което уж съм открил грешки, с нов вариант, напечатан без грешки. Него бях  сложил в пликове, но кой знае как се бях разсеял, че в пликовете имаше и по хиляда лева. Като последица, в отпечатания алманах  веднага след наградените бях включен аз. Няколко реда хвалебствена критика отразяваше литературния ми възход.

          Така се започна. Аз не съм свидлив като конкуренцията. Ако тя даде две, аз давам четири. Ако даде четири, аз давам осем... Тъй че се научих да ходя винаги с едни гърди пред нея. Имам достатъчно средства. И тъй - насочил зорките си очи към себе си, аз виждам освен своето ясно и светло бъдеще,  така и светлото бъдеще на вас - неизбежни организатори на предстоящия конкурс. Убеден съм,че комисията няма да открие по-талантлив автор от мен. Ако се съмнява в думите ми, да се свърже с участници от предишни конкурси. Да ги поразпита и да разбере как очакват с нетърпение всеки нов сезон на конкурсите. Защото ще се появя пак аз, Врътьо Чакръков, и ще дам финансов израз на уважението си към журито. Публиката ми е стабилна. Братът има фирма с основна дейност - събиране публика за конкурси. Разучил е родовете ни до девето коляно. Всички гласуват за мен и  им  се заплаща за отличните оценки, които ми дават. Към тях ще се приобщят още и нашите съученици, състуденти, съседи и приятели. Изградихме вече няколко агитки и в чужбина. Съдържа и други тънкости  тоя занаят, но тях ще запазя в тайна. Нали разбирате - има и конкуренция. Но... отсега мога спокойно да си честитя първото място и в тоя конкурс. Талантът си е талант, геният си е гений. Радвай се и ликувай, народе!