Неизбежно ми жури, подкупна ми аудиторийо и неконкурентна ми конкуренцийо, съобразявам се с вашите препоръки и отговорно и старателно насочвам очи към себе си. Въпреки особеното ми мнение, налага се да се представя и да окажа чест и почитания на вашите особи. Казвам се Врътьо Чакръков и съм литературен талант, който няма равен на себе си. Аз съм бащата и майката на близо три хиляди произведения, заченати свято с много вълнение, вещина и любов през изминалото време. Признавам, че името ми е делнично за обема и величието на моето творчество, затова печатам под псевдоними „Свети седмочисленик”, ”Йоан Златоуст” и „Кръстю Пишурката”. Какво ли не съм писал!
Отначало и сам не осъзнавах, че съм непрестанен извор на творчество. Но когато някой започнеше да ми вика: ”Стига си ми дрънкал приказки!”, друг - „На мене ли ще разправяш тия басни сега?!”, а трети - „Ти ли измисли тая комедия, бе серсем?!” слушах, слушах и си казах ”Абе, Врътьо, докога ще пилееш в света недокументираното си литературно ...