– Здравей! – гласът му е плътен и нисък.
– Здравей! – сколасвам и дотук. Но и Мейс мълчи. Кажи нещо, че се запалих и умирам!
– Събудих ли те?
– Миех си зъбите, затова.
Малоумна ли съм? Отново мълчание, а в него нишката през телефоните се удебелява и ме стяга за гърлото.
– Значи те хванах, преди да си легнеш.
– Ъкъъ – цъкам в отрицание нечленоразделно. – Не ме хвана. Легнах си току-що.
– Не си дръж телефона близо до възглавницата, вредно е!
– Добре.
Леле, аз вярно съм малоумна.
– Не се съгласявай, след като няма да го направиш!
– Ще те изненадам и ще го направя, нищо, че прилича на наставление. ...