Глава десета
Дали се хвърлих
Пред вратата на студиото спирам и издишам няколко пъти за кураж. Чукам и той ми отваря почти в същия миг, като ме сепва. Когато съм сама, съм си позната, ето – сега се мих, преобличах, мразех си косата и сенките под очите, можех да си чуя мислите – моите мисли, на познатата Елена, а щом той отвори вратата, вече не се познавам. Тази друга Елена е неуправляема – говори каквото си иска, разплаква се, смее се, сърди се, и само защото той стои пред нея. Няма логика в тази жена. Аз имам, но се страхувам от нея. Образът му е достатъчен, да ѝ размъти фантазиите. Затова, ако обичаш, стой настрана или поне не ме докосвай, г-н Мейс – по никакъв повод! Трябва да съумея да бъда приятел като мъж или сестра, не ми пречи! Сега съм на работа. Наясно ли сме?
– Влизай де, защо чукаш!
Вдигам рамене.
– Знам, че си ти, никой друг няма да дойде тук. Приеми това – и ми сочи назад – като новото ти работно място. Трябва още един стол само.
Влизам и се подпирам на масата.
– Няма да з ...