Лиза
С Петьо бяхме неразделни приятели от първи клас. Заедно тренирахме футбол, споделяхме сърдечните си тайни. Затова като гръм от ясно небе ме тресна новината, че се местят да живеят в чужбина.
— Ама аз с кого ще ходя на футбол? – запитах като пълен глупак.
Петьо почервеня и захапа долната си устна, за да не заплаче. Така правеше, когато нещата ставаха зле и не знаеше как да се оправят.
— Питаш ли ме какво ми е? Трябва да изхвърля на улицата Елисавета. Тя ще умре там.
Ударих се по челото и седнах на тротоара. Приятелят ми се тръшна отчаян до мен. Елисавета беше игуаната, за която се грижеше от малък. Получи я подарък от леля си, която преди години замина за Франция. На Елисавета ѝ вървеше да я оставят в наследство на някого, щом стопанинът хванеше дългия път към Европа.
— Колко пък да е дълъг – един-два часа със самолет, нищо работа – опитах се да успокоя Петьо.
— Нищо работа, ама не мога да се грижа за нея дистанционно – разкопча якето си моят другар, въпреки че не беше лято.
— И се ...