Гордеел се със себе си. На коланът му блестяло ново изумрудено сърце.
„Колко лесно го спечелих?! Няколко страстни погледа, два - три комплимента и принцесата ми го подари. Ей така! С едно щракване на пръсти. С магията на красивите думи. Дори не пожела целувка! Може би в момента рони сълзи, с разрошени коси, подпухнало лице и зачервени очи. Но какво от това? Плячката е завинаги моя. Кой не помни първата си любов?” - подсмихнал се доволно. В кафявите очи му за миг проблеснал безмилостен пламък.
--- Да, принцесите са наивни същества, а аз съм млад и неустоим. Най-фаталната комбинация! Лошото е, че ме отегчават. Тръпката ми изчезва като пламък в мъгла. Трудно я намирам, а удоволствието се губи.
Огледал се наоколо с любопитство. И ето сега яздел без цел и посока. Конят му щял да го заведе до непревземаем замък и поредната, наивна царска дъщеря. От самата представа го налегнала скука. Наистина се нуждаел от почивка.
Неусетно бил навлязъл в мрачна, обгърната от зловещи сенки гора.
--- Май объ ...