Не остана време да се полюбувам на красивото ранно утро.
- Пит, ела горе при мен - прозвуча в слушалката на ухото ми
Ей, тая даже и не отрони''ако обичаш'', хайде няма време за остроумничене моряко, няма време за излишни любезности, няма време за нежности. Море е това.
- Джейн...
- Момент само да попълня дневника, да вдигна платната, автоматично ще управляваме , нали - намилаше тя през усмивка
Ох, както се е навела над дневника,... прекрасна гледка се открива в деколтето, ау и белият панталон как се е опънал, отзат очертавайки бедрото й.. Я по -сериозно бе моряко, стига си мислил за глупости.
- Мдаа, точно - не слизаше усмивката от лицето й - Да си пожелаем попътен вятър, започваме ли.
- О да - ухилих се доволно и пристъпих към нея
Джейн въобще не обърна внимание на това, заета с грижите си вероятно.
- Първо трябва да облечем неопреновите костюми, маратонки, шапки и колани, ще ни е по-удобно от една страна, а от друга така съм го възприела. После ще те запозная с яхтата, нали обеща да си юнга, а той трябва да знае какво къде се намира.
Долу в двойната каюта бяхме на метър един от друг. Тя сръчно разкопча и съблече блузата си, измуши сутиена, слънчев лъч през илюминатора ги огря. Свали панталоните, последваха бикините, венериното хълмче се очертаваше похотливо.Нещо електрическо мина през мен, гола, прекрасна жена на един метър от мен,... изложих се, сякаш не я бях виждала гола. Машинално събличах дънки, блуза, долни гащета. Голи, толкова близо един до друг, облизах изпръхналите си устни.
- Пит, ще ти е по-удобно с ластичните боксерки отдолу - предложи тя
Гледах я като замаян, влезе бързо в крачолите на боксерките си, придърпа ги нагоре, седна на леглото, облече неопреновият клин, наведе се за маратонките, голите й гърди подканващо се размърдаха. Беше предателски близо с лице към мен. По дяволите.
С оттренирано движение напъха ръце в гащеризона, оправи подмишниците и шумът на закопчаващ се найлонов цип скри всичко.
- Готов ли си, да ти помогна ли - попита тя - Като за пръв път, справяш се добре. Издърпай крачолите по-нагоре да не висят в междукрачието ти, сега ръцете, дръпни ръкавите да са свободни мишниците ти, маратонките, добре, готов си - весело бърбореше тя около мен.
Нахлупихме оранжевите шапки и слънчевите очила, запасах ютения колан.
Вече бяхме в помещението с уредите. Погледът й мина през тях, застоя се пред един.
- Време е да вдигнем платната, анемометърът показва добър вятър.
Натисна някакво копче, леко свистене и бялото платно запълзя нагоре по мачтата.
Шумът на двигателят притихна.
- Сега въвеждам координатите, включвам на автопилот. Готови сме.
Хвърли още един поглед по уредите, драсна нещо в дневника. Равномерен глас се чуваше в помещението през двадесетина минути. Заслушах се, съобщаваше скорост, сила на вятъра, курс, температура на въздух и вода.
Ех, как ли са пътували и ориентирали едно време пътешественици и изследователи, само с един компас и ориентир звездите, по-късно морзовата азбука и радиостанции.
- Пит, Пит, какво се размечта, тук няма важно и маловажно, всичко е важно. Тук държа единият сигнален пистолет с червени ракети, другият сигнален е на кила. В този шкаф има две пушки, знаеш какво е нали, държал ли си пушка в ръце, стрелял ли си с пушка.
Кимнах утвърдително с глава.
- Да, аз съм ловец, в България имам ловна пушка надцевка, дядо ми, баща ми , също са ловци. Но вече дивеча намаля и по-рядко се стреля. Но преди откриване на ловния сезон ходя да стрелям по ''панички'' на полигона. Мога ли да ги видя.
- Разбира се, шкафа е винаги отключен когато съм в открито море, ако искаш може да хвърлим малък буй или кутия в морето и да се упражняваме, но после при твое желание можеш да ги почистиш, нали си от екипажа - сериозно говореше тя
Отвори шкафа, едноцевна автоматична пушка Winshester SXR, с 3+1патрона, оптичен мерник в защитен калъф Fibre optic,пълнители с патрони за нея. Отдолу втора пушка надцевка Beretta 686 Silver, 12 калибър с дължина на цевта 710 мм, с подредени кутии ловни патрони. Ох, пушки мечта за всеки ловец.
- Долу в салона имам скрита къса пушка за самоотбрана, слава богу не ми се е налагало да я ползвам, но ей така за кураж. И другият сигнален пистолет, така да се каже, има същата роля. И най-накрая ножа на колана, и ти имаш такъв, с коркова дръжка са за да не потъват.
- Охо, късата пушка е доста сериозно оръжие при близък бой, даже страшно огнестрелно оръжие, ние й казваме пушка-помпа. Въоръжена си като някой испански галеон, но така и трябва според мен.
- Вуйчо е взел разрешителните за оръжията и сега са на мое име, не знам по другите яхти дали има. Малко е притеснително когато представям документите за митнически и гранични формалности, но до сега никой не ме е упреквал за притежанието им.
Разглеждах с детско любопитство чекмедженца, шкафчета, витринки.
- Това тук е аптечката, горе също има но по-малка и с всичко от първа необходимост, а тази съм я нарекла аптека-майка, всичко е в двойно количаство.
Отвори вратичката. Подредени шишенца с йод, риванол,кислородна вода, бинтове, памук, кутия с хапчета от аспирин до затягащи и разхлабителни, медицински въглен, медицински термометър. На долното рафтче опаковки дамски превръзки. Може би съм застоял погледа си там.
- Не се усмихвай, все пак съм нормална жена и са ми необходими - сериозно отбеляза тя - Е, нямам противозачатъчни, но на самотна мореплавателка не й трябват.
Обратно по стълбичката и в командната стая.
следва...
© Petar stoyanov Все права защищены