27 нояб. 2007 г., 08:50

Лудост 

  Проза » Фантастика и фэнтези
1182 0 0
1 мин за четене
Искам да летя над дъгата с коз в ръка, да гледам синия залез, да си говоря с розовите кондори. Да плувам в океана с подводните твари, да знам всички тайни, да, това е огромна тежест, но съм готова да я понеса... Шаляляляяя... Животът е прекрасен, любов моя, не мислиш ли?
Аз ще те чакам, любов моя, но изглежда, че ще чакам вечно.
Ела, приятелю, изпий една текила с мен, да поговорим за доброто старо време, когато всички ме мразеха за това, че съм най-прекрасния човек на света, когато всички ми се присмиваха... Е, изглежда времената не бяха добри за мен. Но нищо. Аз не тая омраза в сърцето си. Времето излекува всички рани. Сега усещам само вкуса на безразличието и текилата... Душата ми е чиста като утринна роса край химичен завод... Да, да, приятелю, прощавам ти за това, че си идиот. Изкуството да бъдеш глупак е трудно постижимо и аз ти се възхищавам.
Погледни, кървавата луна вече изгрява. Да, тя е обагрена от кръвта на всички жертви на бездуховността и всички, които я притежават в изобил ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кралицата на извънземните Все права защищены

Предложения
: ??:??