Искам да летя над дъгата с коз в ръка, да гледам синия залез, да си говоря с розовите кондори. Да плувам в океана с подводните твари, да знам всички тайни, да, това е огромна тежест, но съм готова да я понеса... Шаляляляяя... Животът е прекрасен, любов моя, не мислиш ли?
Аз ще те чакам, любов моя, но изглежда, че ще чакам вечно.
Ела, приятелю, изпий една текила с мен, да поговорим за доброто старо време, когато всички ме мразеха за това, че съм най-прекрасния човек на света, когато всички ми се присмиваха... Е, изглежда времената не бяха добри за мен. Но нищо. Аз не тая омраза в сърцето си. Времето излекува всички рани. Сега усещам само вкуса на  безразличието и текилата... Душата ми е чиста като утринна роса край химичен завод... Да, да, приятелю, прощавам ти за това, че си идиот. Изкуството да бъдеш глупак е трудно постижимо и аз ти се възхищавам.
Погледни, кървавата луна вече изгрява. Да, тя е обагрена от кръвта на всички жертви на бездуховността и всички, които я притежават в изобилие... Но защо още си тук, ти мислиш, че съм интелектуално ненадеждна и сигурно си прав. Хайде, иди си, часът за свиждания изтече.
Ела отново, когато съвестта ти почне да превръща в кошмари всичките ти сънища...
Това е ужасно, нали? Аз ще пазя спомена за теб в сърцето си, нали друго не ми остана.
О, виж, вишните вече цъфнаха, нищо, че е зима. Не е ли красиво?
Здравйте, докторе, време е за лекарствата ли? Добре, ще ги изпия, пеперудите отлетяха... Сребърните им крила вече не се виждат...