Позволих ти да живееш в Хаоса ми.
Не подреждай!
Минаваш, понякога, толкова набързо, че стъпките ти са почти незабележими, но пък те следвам навсякъде.
И е така иронично, че разпалваш в мен огньове, които после сама гасиш.
(Не мислиш ли?)
"Ти се разходи в мен, като в топъл есенен ден, но твоите следи бяха плаващи пясъци. И когато тръгнах по тях, стигнах там, откъдето бягах. Иронично, нали?", NI.co, "Само на думи"
Хаотично. Пак.
Обичах хаоса си.
Прегръщах го с цялата любов и нежност на света.
Разхвърлях го само, за да го подредя отново.
И го подреждах просто, за да разхвърлям пак.
Обичах хаоса си. И той мен обичаше също. ...