3 мая 2007 г., 12:44

любов 

  Проза
1361 0 2
3 мин за четене
- Измина толкова време,а ти още ме обичаш.
- Това никак не е странно. Любовта е извън времето. Тя съществува винаги.
- Но аз не мога да ти дам нищо, в моя живот няма място за теб.
- Любовта не може да изчезне заради подобен довод. Тя не е свързана със вземането и даването.
- Но ти се чувстваш нещастна така. Обричайки себе си, се лишаваш от друг път.
- Любовта е пътя, останалото са пътечки, по които се губим.
- Но аз обичам своята работа и семейство. Твоята любов ме притеснява, кара ме да се чувствам задължен за нещо, за което не съм.
- Щом смяташ, че не си, значи не бива да се чувстваш задължен. Любовта не е задължение. Но защо постави работата пред семейстявото? Работата е средство да строиш, тя няма за основа любовта. Семейството е построено върху любовта.
- В работата си се чувствам полезен на повече хора.
- Ако в живота ти няма любов, не би могъл да си полезен на никой. Ако любовта те изпълва, и само на един човек да си полезен, то е като да си полезен на целия свят.
- И на кого е ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Все права защищены

Предложения
: ??:??