- Измина толкова време,а ти още ме обичаш.
- Това никак не е странно. Любовта е извън времето. Тя съществува винаги.
- Но аз не мога да ти дам нищо, в моя живот няма място за теб.
- Любовта не може да изчезне заради подобен довод. Тя не е свързана със вземането и даването.
- Но ти се чувстваш нещастна така. Обричайки себе си, се лишаваш от друг път.
- Любовта е пътя, останалото са пътечки, по които се губим.
- Но аз обичам своята работа и семейство. Твоята любов ме притеснява, кара ме да се чувствам задължен за нещо, за което не съм.
- Щом смяташ, че не си, значи не бива да се чувстваш задължен. Любовта не е задължение. Но защо постави работата пред семейстявото? Работата е средство да строиш, тя няма за основа любовта. Семейството е построено върху любовта.
- В работата си се чувствам полезен на повече хора.
- Ако в живота ти няма любов, не би могъл да си полезен на никой. Ако любовта те изпълва, и само на един човек да си полезен, то е като да си полезен на целия свят.
- И на кого е полезна тази невъзможна и безсмислена любов?
- Определенията, които поставяш, не подхождат на любовта. Тя е възможността и смисъла Всичко извън нея е лишено от тези две неща. Да питаш на кого е полезна е все едно да питаш на кого е полезен Бог. Любовта е полезна на самата себе си и на всичко, което изпълва, а тя изпълва свичко.
- Говориш за любовта, като за абстрактно нещо, а аз те питам за любовта, която изпитваш към мен.
- Няма много видове любов. Тя е една, има различни плодове, но е една.
- И какъв е плода на любовта към моята персона.
- Плодът е тишината в мен. Тя е обсебваща и блажена. Там няма буря. Аз те обичам и вече се чувствам ценна. Това е усещане, което трябва да преживееш, за да разбереш.
- До този плод има и плевели. Ако у теб се ражда тишина, у мен се ражда буря. Твойта любов ми пречи.
- Тогава изгони я, забрани на въздуха да те гали, живей във вакуум.
- Искаш да кажеш, че е невъзможно да се отърва от теб?
- Може да се отървеш от мен, но любовта ще остане, защото е вечна. Тя съществува независимо от теб, но ти си зависим от любовта. Може да отказваш плодовете й, но непременно ще си в любовта.
Може да се самоизключиш за любовта, която даваш и получаваш, но ще останеш потопен в нея, защото тя е даване и получаване.Тя е като въздуха. Не, въздуха е неин атрибут.
- Имам усещането, че се гордееш с любовта си към мен, като че ли е велико постижение.
-Да, всеки, който е вкусил плодовете й, има достатъчън повод за гордост. И никой друг няма.
- Престани, живей с тази гордост и скитай като просяк.
- Усмихни се, усмивката ще победи гнева ти. Не забравяй, че просякът, този, който няма, може да се научи да яде плода на любовта по-лесно от този, който има богатства.
- Аз нямам богатства.
- А аз казах ли, че богатсатвото ти пречи? Но трябва да знаеш, че богатство са не само парите, богатвство е и славата, интелекта, високия сан, личноста... Когато рвеностно пазиш всичко това, ти си изпълнен със страх от загубата му. Който се страхува за богатството си, много по-трудно може да познае любовта. И много по-лесно може да загуби това, което има. Ако не се срахуваш, любовта ще дойде и ти ще си истински богат. Не само ще се чувстваш такъв, но ще си богат. А любовта е богатство, което не се губи.
- Ти живееш в свят, който е нереален, не можеш да оцелееш навън. Любовта, за която
 говориш е за небето. Тук, на земята, има други принципи.
- Не е ли земята част от космоса? Това, което е валидно за космоса, не е ли валидно и за Земята? Законите, които си създаваме са само удобство да се измъкнем от космическите. А то е като да плуваш в море, без да искаш да си мокър. Ние плуваме в любов и това, че сме се заключили, само ни прави нещастни. Но любовта е Бог.
-Ти си луда.