Дори болката от скръбта не е толкова мъчителна и тежка, колкото от загубата на любовта. От смъртта ни остава хубав спомен за човек, надгробна плоча, над която да поплачем и някой, който да ни пази духом... От любовта остават тежки спомени, които изгарят душата ни. Тлеят дълбоко в съзнанието ни и накрая ни подлудяват. Не същността на човека, а обещанията му – точно за тях ние жалим. Човек, който обещава да остане с теб и въпреки всичко си тръгва, той не е стойностен човек. За такива хора ние най-често плачем, Анхеле. А те не заслужават ни най-малко. Сами се самоунищожаваме, като си спомняме за миналото. То ни преследва, то стои зад ъгъла и чака да се обърнем назад. И всеки път, щом се обърнем, то тръгва след нас с надеждата да ни хване. Затова не се обръщай, Анхеле. Не прави моята грешка. От скръб ще те боли ден, два, десет, месец дори, но ще мине.. Но от изгубената надежда, напразните обещания от любим човек може и цял живот, та дори два!
– Но от къде знаеш толкова много за смъртта и любовта? Изпитала ли си ги, за да ги сравняваш? – Тук мярка за сравнение няма, Анхеле! Винаги съм мислела, че няма да прежаля смъртта, така както любовта. Безброй пъти не! Сблъсквах се няколко пъти с нея, но я преживях рано или късно. Отне ми най-милото, но това ме направи по-силна. Продължих живота си, защото той е за живите! Но любовта, Анхеле все още ми е трудна. Там съм безсилна. Пробвах няколко пъти – не успях. И сол в раните слагах и това не помогна. Любовта, която си тръгва е по-лошо от смъртта дете. За смъртта жалееш, страдаш, гледаш снимки и се усмихваш на спомените от тях. А любовта я гледаш как си тръгва и не осъзнаваш какво се случва. Плачеш, страдаш, мислиш че минава, но с дните раната става все по-голяма. Да знаеш, че там някъде е той, и не можеш да го милваш е безброй пъти по-ужасно от това, да плачеш над студен камък. Всички някой ден ще идем на оня свят. Но дали любовта някой ден ще се върне при мен, аз все още не знам! Студения труп лежи спокойно, сякаш спи, и отива на място , където след време и ти. Но безразличния, човек който си тръгва, взима със себе си спомените, сърцето и душата ти. Там е разликата дете. Мъртвия си отива празен, защото оставя всичко за теб. А любимият – той взима със себе си цялата ти същност. Оставя те да бродиш гол в мрака, да търсиш душата си в пустиня... Взема сърцето ти , за да го потроши, взема и мислите ти, но не ги връща, за да може да си спомняш цял живот за него, та дори два! "