Дори болката от скръбта не е толкова мъчителна и тежка, колкото от загубата на любовта. От смъртта ни остава хубав спомен за човек, надгробна плоча, над която да поплачем и някой, който да ни пази духом... От любовта остават тежки спомени, които изгарят душата ни. Тлеят дълбоко в съзнанието ни и накрая ни подлудяват. Не същността на човека, а обещанията му – точно за тях ние жалим. Човек, който обещава да остане с теб и въпреки всичко си тръгва, той не е стойностен човек. За такива хора ние най-често плачем, Анхеле. А те не заслужават ни най-малко. Сами се самоунищожаваме, като си спомняме за миналото. То ни преследва, то стои зад ъгъла и чака да се обърнем назад. И всеки път, щом се обърнем, то тръгва след нас с надеждата да ни хване. Затова не се обръщай, Анхеле. Не прави моята грешка. От скръб ще те боли ден, два, десет, месец дори, но ще мине.. Но от изгубената надежда, напразните обещания от любим човек може и цял живот, та дори два!
– Но от къде знаеш толкова много за смъртта и л ...