''Дойде с вятъра. Почука на вратата ми. Отворих я, а там нямаше никой, дори вятър нямаше. С отварянето усетих как лека сила се докосва до сърцето ми. Всяка вечер в 2:00 ч., аз чувах сблъсъка във врата ми, и когато отивах да я отворя, там нямаше никой, дори и сянка. Бях неспокойна, но не ме беше страх. Сякаш имах закрила незнайно от къде. Спрях да ставам, но не за дълго, напротив полъха на вятъра или странната сила, която чукаше всяка вечер на врата ми не изчезна, а ставаше все по-честа. Дори идваше и в утринните ми. Обикновено ставах в 8:00 ч. сутринта, за да проверявам пощата си, но вместо поща пред вратата си откривах насипани късчета бели рози. Интересно как се озоваваха там всяка сутрин в 8:00 ч. от красиви по-красиви. В двора си нямах бели рози, в комшийският двор също нямаше. Беше голяма загадка за мен. Как би било възможно бели рози през декември? Но в същото време беше и толкова красиво. Навалялият бял сняг се сливаше с късчетата рози. Не знаех дали да се радвам или да се страх ...