Някакъв щурец засвири. След него друг и друг. Слънцето заваляше над Огоста.
Там сгушено до нейният голям завой седеше нашето селце Люта*. Легендата разказва, че е създадено от бесарабски българи. Татарските орди така опустошили тези земи, че дори хронистите съобщават: "Там бродели само диви животни и зверове"
Реката създала нов живот. Все сънувам и сънувам един сън. Всички деца дошли на гости на бабите си
излизат на улицата. Тази улица няма асфалт.Само пясък и чакъл. Поне двадесетина момичета и момчета излизат на тази стара, прашна улица. Тогава, за нас старите хора, баби и дядовци си взимаха от вкъщи по едно дървено столче. Събираха се пред дувара на някоя къща. Това бяха приказни нощи! Когато свършваше
играта се втурвах към полата на моята баба Цветана. Тя ме приласкаваше и гушеше в обятията си.
Обичах да слушам тези стари хора наредени в кръг. Луната тогава така светеше! Щурците свиреха. Жабите от Огоста крякаха, като за последно. После всички баби взимаха столчетата си в ръка. Тръг ...