Нощ над Карибско море. Безкраен плаж, лунна пътека, вълните издават равномерен шум и останалото – тишина. Рос и Ана са се излегнали на шезлонгите с по чаша питие в ръка, Кора спи завита на кравайче, грижливо завита върху трети шезлонг, Уба се щура рови по пясъка. Двамата мълчат след изнурителния ден – бяха обиколили доста островчета в търсене на изгубената двойка…
_ Рос, коя беше тази жена? Тази, която … танцуваше около тебе …
_ Каква жена? Не знам!
_ Една особена такава... Не помниш ли?!
_ Ъъъъъъ …Това беше най- добрата ти приятелка.
_ Аз нямам най- добра приятелка! Особено пък такава странна...
_Ти нямаш и брат! Виж си семейните албуми!
_ Добре де! Като брат ми е. Не мислиш ли, че ми дължиш обяснение?
_Така да бъде! Разбирахме се идеално с теб, имахме общи теми, четяхме едни книги ... На човек обаче понякога ми се приисква нещо различно. Така че си измислих в паралелна реалност тази жена. Тя беше елементарна, нямаше претенции към мен и винаги готова за секс!
_ Секс? Ти? Ти забравяш з ...