Нощ над Карибско море. Безкраен плаж, лунна пътека, вълните издават равномерен шум и останалото – тишина. Рос и Ана са се излегнали на шезлонгите с по чаша питие в ръка, Кора спи завита на кравайче, грижливо завита върху трети шезлонг, Уба се щура рови по пясъка. Двамата мълчат след изнурителния ден – бяха обиколили доста островчета в търсене на изгубената двойка…

_ Рос, коя беше тази жена? Тази, която … танцуваше около тебе …
_ Каква жена? Не знам!
_ Една особена такава... Не помниш ли?!
_ Ъъъъъъ …Това беше най- добрата ти приятелка.
_ Аз нямам най- добра приятелка! Особено пък такава странна...
_Ти нямаш и брат! Виж си семейните албуми!
_ Добре де! Като брат ми е. Не мислиш ли, че ми дължиш обяснение?
_Така да бъде! Разбирахме се идеално с теб, имахме общи теми, четяхме едни книги ... На човек обаче понякога ми се приисква нещо различно. Така че си измислих в паралелна реалност тази жена. Тя беше елементарна, нямаше претенции към мен и винаги готова за секс!
_ Секс? Ти? Ти забравяш за какво си легнал и започваш да разказваш за свoите джаджи!
_ Трудно е да правиш секс с прекия си началник... Все имаше забележки...

_ Но тя е чудовище! Да беше я видял!

_ Аз съм виновен да изглежда така. Взех да бъркам реалностите, да говоря с нея за работа, да обменям мисли и така ти малко по малко проникна във виртуални свят. Един ден се събудих и останових, че живее в тяло с две глави...

_ То и без това е двойно твоето тяло!

_ Налагаше се да ходя около сървъра с брада. Мислих много и измислих брата. Пратих го в реалността за да те издърпа там...

_ Но...Как можа!

_ Трудно! Малко ме съмняваше. Затова се навих да гръмна всичко. Исках да видя дали Кора не прилича на него?

_ Ха! Защо да не прилича? Той е по-скоро твой брат!

_ Не прилича. Прилича на нея...На приятелката ти...

_ Опитваш се да ми кажеш, че дъщеря ни не е от мене!

_ В известен смисъл. Тази мания да гушка пухкави гадинки...

_ И ти имаш мания да гушкаш пухкави дебеланки... И слава Богу, Кора не е чудовище!

_ Искам да кажа на нея преди да й поникне втора глава...

_ Нямам предвид главите. Какви ли не излязоха от там! Но тя се напъхала в това тясно клинче. Всеки момент ще се пръсне и ще изтече от там. Като си помисля, че аз гладувам години като концлагерист за да изглеждам добре!

_ Да беше попитала. Аз не съм против някой друг килограм в повече...

_ Не се стремя да изглеждам добре заради тебе. Има още 7 милиарда население на Земята!

_ 7 милиарда! С какво ще ги храним? Дай да забравим всичко и да започнем отначало!

_ Отначало? С тъпата история на Коруба за босите манекени?

_ Не! Съвсем отначало.

_ С Адам и Ева? С първата брачна нощ? Ти я проспа, забрави ли?

_ Моля ти се сега …

---🙂---

   По небето се наблюдава изрядко прехвърчащи метеорити. Редки пориви на вятъра шумолят в близките тръстики …

_ Дали сме все още във виртуалната реалност ? …

_ Знам ли … Каквато и да е тя си е реалност във всеки момент …

_ По филмите показват суперски- супергерои, които по … настръхване на косъмчетата … или … по потрепване на клепачите … ясно се ориентират и с един замах разсичат лошите, където и да се крият

_ Хм, … намираме се в кутията на котката на Шрьодингер и никой не зна …. Оу, сетих се един секретен въпрос, чийто отговор дава 99,99 процента достоверност в коя реалност се намираш.

_ Да опитам

_ Казват ти, че ти си котката в кутията на Шрьодингер, дето има отровен газ, който се освобождава след известно време – и всичкото това в полето на психотронно облъчване. От отговора ти зависи дали ще скапеш сървъра и ще излезеш, или ще си останеш там. Самият отговор ще дадеш на втората минута. Готова ?

_ Готова

_ На колко е равно числото ‚Пи‘?

_ Ъъъъ , ааа … ами … 3,14

_ Грешка. Правилният отговор е 4,13! Виртуалната реалност няма фантазия за такова нещо и … се скапва. … Кофти. ... Пък и можеше директно да излезеш през стената на виртуалната кутия ... 

---🙂---

_ А защо имам толкова братя?

_ Стой! Къде е? Усетих го!

_ Кой?

_ Братът! Беше тук. Ще го пипна!

_ Къде скочи сега. Мислиш че е под шезлонга? Много филми гледаш. Нищо няма там!

_ Има! Дращи и съска!

_ Да сте виждали Убу?
_ Май го виждам! Извикай го, че полудях!

_ Ела мъничката ми! Ела а те гушна!

_ Успокои ли се? Хайде лягай си!

_ Отивам да си топна краката в морето. Пък и тази котка!

_ И какво те плаши една котка? Нали си живял с двуглава жена? Утре ще се вихриш.

< 5 мин. Тишина >

_ Рос, знам един начин да проверим твоята реалност … 100 процента ! И без такива трикове с числата!

_ ? … ! … няма такъв

_ Рос …….. Искам дете! … Истинско! … Сега!

   Jonnnn и Коруба извръщат глави от четиримата …

_ Коруба, тези метеори в небето ми се струва, че са нашите читатели …

_ Jonnnn, там, в тръстиките шумят нашите писатели …

_ А защо така … посред нощ – да не са сомнамбули?

_ Елементарно – докато тук, на Карибите е нощ, в Бг си е ясен ден и читателите си запълват времето с четене на работното място

---🙂---

 От шезлонгите се чуват странни шумове и неочаквано се чуват репликите:

_ И за какво ми беше да взривявам проклетия сървър!

_ Не беше ти! Джон Конър беше!