10 февр. 2022 г., 09:16
4 мин за четене
"И ще те срещне Любов, която ще ти покаже какво всъщност означава Любовта"
Магистрала дълга, колкото едно... Влюбване, Обичане, Липса ..
Път, който не знаеш накъде ще те отведе, но искаш да го извървиш, защото именно тая Любов е въпросителната във въпроса: "Имам ли късмет това да ми се случи?"
Написани ли сме на някого и има ли някой наречен за нас?
Чака ли ни в Някъде-то на собствените ни борби и израстване, и ще ни посрещне ли в края на пътя, за да продължи с нас нататък?
Магистрала по - дълга от 90 секунден светофар.
Път, който бях минавала не веднъж в опит да открия себе си.
Така ли бяхме устроени, ние, човеците, да бягаме всеки път, когато се чувствахме уязвими, малки, разбити? И бягство ли беше всъщност?
От какво бягахме и дали бягахме от нещо или към някого?
Някой, който знаеше как да прегръща и целува, и го правеше с такава лекота, сякаш го е правел цял живот. Сякаш бяхме създадени за тези ръце и тези устни..
Така ли беше? Бяхме ли си написани? Щяхме ли да си се случим? Или щях ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация