1 окт. 2011 г., 18:06
13 мин за четене
17. “Call girl”
Почти всяка вечер Нели Радомирска танцуваше в бар “Астория” и всяка вечер я изпращаха с бурни аплодисменти. Предложенията за срещи валяха като пролетен дъжд, не липсваха и подаръци, някои от които бяха изключително скъпи. Едни приемаше, други връщаше. Обикновено отказваше да приеме безочливо скъпите. Тя не отстъпваше никога от принципа – “Назлие не беше за продан”, както беше казал баща ù, още когато тя беше на 14 години.
Напоследък много често на централната маса седеше русият мъж с големите сини очи. Винаги беше придружаван от красиви жени. Но никога една и съща. Явно имаше голям избор в колекцията си от разглезени хубавици. Въпреки присъствието на дама, той не откъсваше поглед от нея и често ù пращаше цветя чрез постоянния продавач на цветя Джими, за когото усилено се говореше, че е доносник на ДС.
Нели беше престанала да се смущава от погледа му и не му обръщаше внимание, което явно го дразнеше. Той беше суетен мъж и считаше себе си за неотразим. Всички жени трябваш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация