Беше краят на учебната година. Напластените мъка и обида в душата на Ирина застрашително се раздвижиха, като предизвикваха трескави разсъждения. Един подтик беше достатъчен, за да избликне вулканът в нея. И той изригна. Вечерта се състоя поредният скандал. Не с нея. Този път бурята я отмина. Разрази се между родителите й, но светкавиците я ослепяваха, а гърмотевиците – раздираха. Когато си в самия огън, в центъра му, изгаряш отведнъж. По-лесно е. Но когато си открая, огънят те ближе постепенно и болката е дълга и непоносима. Ирина чуваше откъслечни крясъци и те се врязаха в раненото ѝ сърце, късаха го парче по парче. От всичко отдели „Оная“ и „Оня идиот“. Разбираше, че тези гадни думи се отнасят към нея. Искаше ѝ се да се измъкне и избяга, но трябваше да мине покрай тях. Лицето ѝ конвулсивно се гърчеше при всеки крясък.
Бурята отмина, но остави след себе си поражения. Ирина трябваше да прочисти душата си, да подреди мислите си. Докато подреждаше реши, че трябва не да реди, а да бяга да ...