– Това е драскотина. – Младежът искаше да успокои седящия до него възрастен мъж.
– Кое? – отговори другият безучастно. Ръчкаше огъня и се взираше в пламъците. Една червено-синя недогоряла пръчка, едра и жилава, подскочи като жива и се отърколи надалеч; той се надигна, за да я върне в огнището.
– Това – натърти и заголи рамото си. Цялото беше плувнало в кръв.
– Това е рана, момко. Нищо ти няма. Не е само драскотина обаче. Ще ти остане белег. Но няма да умреш. Скоро.
Младежът го намрази и за да не го покаже, се обърна с гръб към огъня и зачака покана за вечеря. Всички възрастни са милостиви, така знаеше. Този не може да е изключение.
Старецът отвори консерва, изяде я сам мълчаливо и после угаси надве-натри огъня с остатъка от водата в малката пластмасова бутилка, която носеше. Вдигна се пушилка. Остатъкът от жилавата пръчка още стоеше като нажежен въглен в края на огъня и гледаше.
– Трябва да налеем утре вода от реката. – Съобщи го тихо и като на себе си, сякаш знаеше, че няма с кого да ...