Малката рибарска лодка се рееше по златистите вълни. Слънцето се спускаше в своя златен дом. Студът проникваше през дрехите и хапеше кожата. Сиви облаци забулиха небето в мрачна одежда. Заваля студен есенен дъжд.
Тервел стоеше взрян в морето. Прошарените му коси, целунати от сребристата обич на времето се спускаха по раменете му. По загорялото му от слънцето лице се четеше тъга, която смекчаване чертите му. Сините очи блестяха от нестихващ огън, който гореше в него. Той стоеше с въдицата в ръка, загледан в неподвижните корда. Днес бе Никулден, а той не успя да хване нищо. Въпреки дъжда, той не можеше да се прибере с празни ръце.
В къщичката му на брега го чакаха двете му тринадесет годишни деца. Русокосото момиче с топли кафяви очи напомняше на отдавна починалата му съпруга. Лицето ѝ грейваше в усмивка всеки път, когато посрещане лодката на баща си на кея. Яна го прегръщаше с нежност, а очите ѝ го гледаха с любов.
Момчето бе с черни къдрави коси . В сините му очи гореше огън. Преслав з ...